Who's Online

В момента има 5 посетителя в сайта

facebookrssyoutubetel

История на Kарате-до

karate istoriaИстория на Kарате-до

 

Карате се заражда в Окинава (остров в Япония), като смесица между местното бойно изкуство и някои китайски стилове. По това време китайското влияние на острова е силно разпространено и то – в различни сфери: култура, образование, изкуство на боя, религия.

Както дуелите с мечове и стрелбата с лък, така и всичко, до което се докоснат японците се превръща в изкуство. Принудени от забраната да носят оръжие и нуждата от средство за самоотбрана, те превръщат краката и ръцете си в оръжия, които са не по-малко опасни и смъртоносни от меча и лъка. Следвайки бушидо ръкопашният бой става изкуство.

Първоначално малко хора имали честта да тренират карате, дори го правели тайно. Чак в началото на 20-ти век карате бива широко разпространено, благодарение на Гичин Фунакоши. Той го внедрява в програмата по физическо възпитание в средните училища в Окинава. До началото на 20-ти век значението на карате е било „китайска ръка”. През 1935 г. името на карате е сменено на „пътя на празната ръка”

През 1936 г. е основана първата школа по карате в Токио. Слага се началото на развитието на карате извън Окинава. Следва бурно развитие на бойното изкуство. През 1949 г. е създадена Японската Карате Асоциация. 1956 г. е годината, дала началото на състезателното карате (това, което ние тренираме).

Основните групи техники, които се тренират в карате са четири: защитни техники (уке), удари с юмрук (цуки), удари с ръце (учи) и удари с крака (гери).

Изключително важно за бойното изкуство е развитието на силна воля, характер и дисциплина, които да спомагат за превъзмогването на всякакви трудности не само в отделната схватка, но и в живота като цяло. Истинската цел на карате е усъвършенстване на човешкия дух, хармоничното развитие на тялото, ума и духа на трениращите.

 
Home